Дисбаланси в Гърлената чакра

Свръхактивна (Доминираща) Вишудха

Говорещият „твърде много и твърде силно“

• Жажда за изява:
  Този човек не просто обича да говори – той трябва да говори. Усеща се като „водещ глас“ във всяка ситуация, независимо дали е помолен за мнението си или не.

• Прекъсва и надвиква другите:
  Често чуваш: „Да, ама аз…“, преди да си довършил изречението. Той иска да доминира в разговора и на практика заглушава околните.

• Говори по всяка тема „експертно“:
  Без значение дали има познания или не, винаги се намесва с убеден тон, сякаш е чел всички книги и има последната дума по въпроса.

• Склонност към слухове и интриги:
  Понякога е толкова пристрастен към „коментирането“, че не се колебае да разпространява непроверена или дори невярна информация.

• Липса на слушателски умения:
  Не показва интерес към това, което казва другият. Дори когато изслушва, само чака удобен момент да се включи и да изкаже своето.

• Постоянна нужда от внимание:
  Човекът с доминираща Вишудха жадува да бъде чут и признат. Ако усети, че аудиторията му се разсейва, често вдига тон или прибягва до провокативни твърдения, за да си върне вниманието.  

В обобщение:
Това е „ораторът“, който превръща всеки диалог в монолог. Гласът му е силен, думите му са многословни, но реално рядко се чувства истинска комуникация. В крайна сметка е възможно хората да започнат да го избягват, уморени от неспиращия поток от думи.

2. Недостатъчно Активна Вишудха

Потиснатият глас

• Тих, неуверен говор:
  Гласът им е приглушен или несигурен, сякаш се извиняват, че изобщо говорят. Дори когато имат добра идея, често я премълчават.

• Страх от изразяване:
  Чувстват се така, сякаш нямат право да кажат какво мислят. Може да се притесняват, че ще сбъркат, ще бъдат осъдени или ще изглеждат глупаво.

• Избягване на конфликти:
  Могат да се съгласят с нещо, което не им харесва, само за да не влиза разговорът в противоречие. „По-добре да мълча, отколкото да си създавам проблеми.“

• Слаба себеизява и креативност:
  Дори когато имат талант (писане, пеене, рисуване), се страхуват да покажат работата си пред публика. Често изпитват блокаж при всякакъв опит за творческо споделяне.

• Задушаващо усещане „в гърлото“:
  Нерядко се появява физическо чувство, че „бучка“ ги стиска в гърлото, когато искат да кажат нещо важно, но не се осмеляват.

• Трудност в самоутвърждаването:
  Ако трябва да поискат повишение или да защитят правата си, обикновено отстъпват. Липсва им вътрешната увереност да отстояват личната си позиция.

Накратко:
Тези хора предпочитат „да са невидими“, вярвайки, че думите им не са от значение или няма да бъдат приети. Това дългосрочно води до подтиснати емоции, ниско самочувствие и усещане, че не живеят пълноценно. В общуването често са пасивни и невинаги могат да изградят стойностни връзки, защото другите не ги „виждат“ и не познават реално мнението им.